Публикуваме текст на отвореното писмо на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Пахомий от 5 октомври 2026 г., адресирано до д-р Цветан Ценков, кмет на Община Видин, с копие до г-н Светослав Славчев, председател на Общински съвет – Видин, гражданите на Видин и боголюбивото паство на Видинска епархия относно поставянето на монумент на езическото божество Изида в централната градска част на Видин:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТНОСНО ПОСТАВЯНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ЕЗИЧЕСКОТО БОЖЕСТВО ИЗИДА В ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА ЧАСТ НА ВИДИН
УВАЖАЕМИ Д-Р ЦЕНКОВ,
В дните, когато Православната Църква се подготвя да празнува паметта на светия великомъченик Димитър Солунски и когато старопрестолният Видин, чийто градоначалник днес сте Вие, ще чества своя небесен покровител и стогодишнината от освещаването на благолепния храм, посветен на него, ние бяхме изненадани и наскърбени да разберем за поставянето на паметник на езическото божество Изида в централната част на града.
Видин е древнопросиял християнски център с многовековна история и традиция. Монументалното издигане на образ на езическо божество в съвременното публично пространство на града и неговото символно представяне пред обществото оскверняват делата на предците ни и вярата в истинния Бог, Господ Иисус Христос. За Църквата поставянето на такива символи не е просто художествен и естетически въпрос. Това е въпрос на духовна осъзнатост, историческа памет и ценности.
В хилядолетната история на християнството и многовековната традиция на православна България безчетен е броят на владетелите, духовниците и мъчениците, утвърдили светата вяра по нашите земи, като се започне от примера на покръстителя на народа ни – св. цар Борис, премине се през множеството мъченици по времето на владичеството на иноверци и се продължи и в най-новата ни история, през атеистичния режим на управление, с достойни люде, отстоявали Христовата истина. А тук, във Видин, в продължение на столетия християнската вяра е оставила неизличима следа. Тук са издигнати храмове – сред които и благолепните запазени и до днес старинни църкви „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“; тук поколения православни християни са се кръщавали, венчавали, молили и изпращали своите близки, възлагайки всичката си надежда на Бога. Над града повече от век се извисява катедралният храм „Св. Вмчк Димитър Солунски“, свидетелстващ за живата вяра на нашите предци – вяра, която те са ни завещали, за да я предадем и ние на нашите наследници. Значимостта на старопрестолния град като духовен център е подчертана и от делата на бележити български духовници като св. Софроний Врачански и Екзарх Антим I, които са творили и служили тук. Имената на още много архиереи, духовници и граждани, допринесли за изграждането на Видин като духовен и културен център, са останали в историята, а трудът им продължава да свидетелства за тяхната вяра и отговорност към поколенията след тях.
Поглеждайки към историчността на настоящето, в деня, в който България тържествено посрещна тленните останки на един от славните български средновековни владетели – цар Самуил, и целият български народ се поклони пред подвига му, във Видин виждаме противоположното на това паметно събитие: потъпкване на хилядолетното му наследство и преклонение пред езически идол, противен на Христовата вяра, която царят, продължител на велики предци, се е борил да утвърди по земите ни.
Поради всички тези обстоятелства не можем да останем безучастни, когато в града ни се въздига образът на езическо божество. Свещеното Писание говори ясно за поклонението и духовното значение на идолите. Сам Господ Иисус Христос казва: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“ (Мат. 4:10). Тези думи не оставят място за двусмислие относно християнското разбиране за Бога и поклонението.
Св. апостол Павел също предупреждава християните: „Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението“ (1 Кор. 10:14) и добавя: „Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза“ (1 Кор. 10:21). А св. апостол Йоан завършва своето Първо съборно послание с краткия, но изключително ясен призив „Чеда, пазете себе си от идолите“ (1 Иоан. 5:21). Тези думи не принадлежат единствено на древността. Те са предупреждение към християнина от всяко време да различава културното познание за миналото от въздигането на неговите религиозни символи като обществени знаци и ценности.
Като архипастир на богохранимата Видинска епархия, изразяваме несъгласието си с поставянето на скверния символ и молим Бога да прости и вразуми всички участници в този печален акт, извършен в навечерието на празничните дни за християните в града, като призоваваме своевременно да бъдат предприети действия по преразглеждане и отстраняване на езическия монумент.
Това несъгласие произтича от отговорността на Църквата да назовава ясно онова, което противоречи на християнската вяра, и от убеждението, че публичното пространство на един град не е духовно неутрално. Символите, които поставяме в него, възпитават, говорят и свидетелстват пред идните поколения за онова, което приемаме за достойно да бъде въздигнато и почетено.
И днес, когато отбелязваме стогодишнината от освещаването на катедралния храм във Видин „Св. Вмчк Димитър Солунски“, този непристоен идолопоклоннически акт поставя пред нас и въпроса какво ще оставим самите ние след себе си. Получили сме от предците си ценно духовно наследство и наша отговорност е да пазим онова, заради което храмът е бил съграден – православната ни вяра и живота в Христовата Църква.
Историята ни помни печални примери – и от далечното, и от близкото минало, в което опити за възраждане на древноезически култове са навредили на хората и местата, на които са били издигани монументи и други символи, противни на християнската вяра. Длъжни сме да бдим над действията си, защото те не са без значение в контекста на нашата религиозна и културна идентичност.
Обръщаме се към гражданството във Видин – нека този случай бъде повод за сериозен разговор за това какви символи желаем да оставим на нашия град и на поколенията след нас. Историческото наследство трябва да бъде познавано и съхранявано, но съвременните обществени символи следва да бъдат изграждани с особена отговорност към духовната, историческата и културната чувствителност на местната общност.
Към православните християни във Видинската епархия изказваме особен призив да изразят своята позиция мирно и достойно, защото сами сме призвани от Бога и Неговата Църква, познавайки истината на думите на Христа: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12).
За нас, християните, Светлината не е митологичен образ – Светлината е Христос, нашият Бог. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечни векове. Амин!
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ПАХОМИЙ