Видинската епархия е една от петнайсетте епархии на Българската православна църква – Българска патриаршия. Тя има пет духовни околии – Видинска, Кулска, Ломска, Белоградчишка и Берковска. Център на епархията е гр. Видин, където се намира административната сграда на Видинската митрополия. Понастоящем във Видинска епархия има действащи 195 черкви и 6 манастира.
Най-старите известни сведения за Видинска епархия са, че тя е заемала мястото на старата Рациарска епархия от IV в. в крайбрежна Дакия. Седалище на митрополита е бил град Рациария.
С на хунските нашествия през 412 г. в Източната Римска империя положението на Рациарската епархия се изменило, църковната организация в източния Илирик и Тракия била изцяло разрушена и по този начин епархията минала под ръководството на Месемврийския митрополит в Тракия, на Черно море. Това управление продължило до първата половина на VII в., когато император Лъв III Исавър през 733 г. отнел от него Илирик и го подчинил на Константинополския патриарх Анастасий.
Със заселването по тези земи на славяните, а и вследствие нашествието на аварите, Рациарската епархия била напълно разорена, за да бъде възстановена отново през десетото столетие под ново име – Бдинска епархия. Едва при Св. цар Борис-Михаил (852 – 885 г.) християнството по тези земи възвръща своите сили. Бдин все още бил без епископ, но по време на царуването на Симеон българската архиепископия била издигната до ранг на Патриаршия и била създадена църковна наредба по образец на византийската. С тази наредба била открита Бдинска епархия със седалище на митрополията в град Бдин. По времето на цар Самуил (978-1014 г) на Бдинска епархия било дадено трето място подир Скопската и Сердикийската епархия предвид важността на гражданско-административния център. След падането на Бдин под Византийска власт Бдинската епархия била подчинена на Цариградската патриаршия.
След възстановяването на Второто българско царство Търновската епархия се издигнала до ранг на Патриаршия. През 1202 г. Видинската епархия се освободила от гръцката зависимост и преминала към диоцеза на Търновската патриаршия. След това на два пъти за кратко време Бдинската епархия попада под духовната власт на Цариградската патриаршия.
С падането на Бдинското царство под турско робство през 1396 г., голямата Бдинска епархия станала окончателно митрополия на Цариградската патриаршия. Разрухата настъпила в духовния, църковния и в обществения живот на населението. Наименованието на епархията било сменено наново от Бдинска на Видинска. Били назначени гръцки владици, а те от своя страна назначавали гръцки свещеници без да се взема под внимание мнението на епархистите.
Към края на XVIII в. – началото на XIX в. положението в епархията се влошило. Държавната власт във Видинско била заграбена от Осман Пазвантоглу. Неговото владичество било крайно жестоко. За теглото и мъките на духовенството и християните в епархията през тази епоха дава сведения и тогавашният епископ Софроний Врачански. Всички градове, села, църкви и манастири в епархията били разграбени, със служителите на църквата се отнасяли варварски като дори самият Софроний Врачански потърсил спасение в Крайова.
През почти цялото петвековното робство Видинската епархия била управлявана от гръцки митрополити. Едва през 1868 г. митрополит Антим бил въведен тържествено във Видинската митрополия като първия български митрополит. След него митрополити са както следва: Кирил (1889-1914), Неофит (1914-1971), Филарет (1971-1987), Дометиан (1987 – 2018) и Даниил (2018-2024), който управлява епархията до избирането му за Български патриарх и Софийски митрополит през 2024 г. На 9 февруари 2025 г. е проведен митрополитски избор за овакантения Видински престол и единодушно избран от Св. Синод за Видински митрополит е Браницкият епископ Пахомий. На 15 февруари същата година в катедралния храм „Св. Вмчк Димитър Солунски“ във Видин митрополит Пахомий е тържествено въдворен на епархийската си катедра в присъствието на Негово Светейшество Софийски митрополит и Български патриарх Даниил и митрополити на Българската православна църква – Българска патриаршия.