Малък водосвет
Най-древното свидетелство за извършване на малък водосвет е дошло до нас от Цариградския патриарх Никифор (806-815), който казва, че е прието да се извършва водосвет в началото на всеки месец. Тъй като това не се споменава в Барбериновия евхологий, най-вероятно означава, че тази практика през IX в. все още не е повсеместна.
Документ от XI в. разкрива, че водоосвещението се извършвало по време на св. Литургия след началните антифони и преди малкия вход, през неделни или празнични дни в началото на всеки месец. По-късно по практични съображения водосветът е отделен от св. Литургия.
Днес всеки човек може да поиска в храма да се направи водосвет или да си вземе от освещаваната в началото на месеца вода. Човекът може да пие от нея например всяка сутрин на гладно. С нея може да поръси дома си и хората, които живеят в него.
Малък водосвет може да се направи и в дома, като няма правило, кога и колко пъти годишно да става това. Редно е всеки един нов дом да се освети, като се направи водоосвещение в него. Освещаването на домовете и работните места чрез поръсването с осветената вода няма магично действие. То е благодатта Божия, слизаща над осветения дом и чакаща отклика на нашето сърце.
Велик водосвет
Св. Йоан Златоуст казва, че на Богоявление (6 януари) чрез Своето кръщение в река Йордан Господ Иисус Христос осветил речните води и затова вярващите черпели от нея и я пазели цяла година. Той свидетелства, че тази вода не се разваляла две и повече години. Първоначално водата, която се освещавала за кръщението на християните, се използва и за Богоявленска светена вода. По-късно тези два акта били разделени и Църквата започнала да освещава Богоявленската вода отделно.
Водосветът, който се извършва на празника Богоявление, се нарича Велик заради особената тържественост на чинопоследованието, проникнато от спомена за Кръщението Господне. В този водосвет Църквата вижда действителното освещение на естеството на водата чрез потапянето в нея на въплътилия се Бог.
Велик водосвет се извършва два пъти в годината. Веднъж в навечерието на празника Богоявление в самия храм. Втори път на самия празник вън на двора или при някой водоизточник, като така се освещава и водата в природата.
Макар че Великият водосвет не е св. Тайнство, осветената тогава Богоявленска вода е равночестна на водата при св. Тайнство Кръщение, защото това чинопоследование произхожда от освещаването на кръщелна вода и в него се споменава Господното Кръщение. Както в св. Литургия се продължава тайнството на въплъщението Господне, така и Богоявленската вода символизира одухотворението и преображението на природните стихии.
Източник: Българска Патриаршия – bg-patriarshia.bg