Бог е наш Създател, наш небесен Отец. Ние сме Негови чеда, рожба сме на Божията любов. Както рожденият баща обича своите деца и се грижи за тях, така и Бог непрестанно промисля за всеки отделен човек. И както детето пристъпва с любов и синовна преданост към своите родители, разкрива им мислите, чувствата и желанията си, така и ние разкриваме пред Бога нашите радости и скърби, нашите нужди и потребности. Това ние правим чрез молитвата. Молитвата, следователно, е беседа, т.е. разговор между човека и Бога.
Молитвата е насъщна потребност за душата. Без молитва няма духовен живот. Оня, който не се моли, прилича на отсечена лозова пръчка, която изсъхва и не дава плод. А молещият се расте в добродетелния живот и възвисява душата си. Молитвата е твърда и непоклатна опора не само в беди, но и в дни на радост и добруване. Тя дава морални сили, освежава душата, просветява разума, прочиства сърцето и подкрепя волята в съдбоносни моменти. Прояснената чрез молитва душа безпогрешно взема спасителния път и правилно насочва стъпките ни в нашия личен и обществен живот. Молитвата е живецът на вярата в Бога. Няма ли молитва, няма и истински духовен живот!
Из „Нашата вяра“, СИ, 2005 г.