Намира се близо до с. Лопушна (Георги Дамяново). Разположен е сред живописната долина на р. Дългоделска Огоста, на 21 км. от областния център Монтана. Не е известно кога е основан. Възобновен е през 1850 г. от йеромонасите Дионисий и Герасим Тончови (родни и духовни братя на Чипровския манастир).
Църквата на манастира „Св. Йоан Кръстител“ е построена през 1853 г. от майстор Лило (Лилчо) от с. Славине (Сърбия). Този забележителен майстор, макар и неграмотен, преди да започне строежа ходил в Рилския манастир да разгледа църква там, за да му служи за образец. Начертал на дъска с нож манастирската църква на Рилския манастир, направил си модел от лескови пръчки за новата църква. Погледната от далече манастирската църква на Лопушанския манастир прилича на църквата на Рилския манастир.
Вътрешността на църквата не е украсена със стенописи. Иконите са от бележити самоковски иконописци. През 1863 г. Станислав Доспевки (1823-1878 г.) рисува две големи икони, поставени на аналоите с образите на Св. Богородица и Иисус Христос. Останалите икони са изписани от брат му Никола Д. Доспевски (1828-1888 г.). Никола Доспевски, рисува и портрет на игумена архимандрит Дионисий. Централният иконостас е изработен от майстор – резбар Стойчо Стефанов Фандъков (1810-1892 г.).
През епохата на турското робство манастирът е един от центровете на национално освободителните борби. Родолюбивият игумен архимандрит Дионисий през 1853 г. открива в манастира безплатно училище за бедни деца, а тези на богатите родители насочват към Чипровския. В следващата 1854 г. игуменът открива училище и в с. Лопушна за 20 деца от селото и околните села: Соточино (Г. Геново), Дълги дял, Желязна и др. Духовно-просветното и стопанско развитие на манастира след смъртта на многозаслужилия игумен Дионисий (1881) продължил йеромонах Гедеон. Той подарил всичките си имоти на манастира и доукрасил храма с нови икони. Негов чест гост бил народният поет Иван Вазов, тогава председател на Берковския окръжен съд. В манастира Иван Вазов написал част от безсмъртния си роман “Под игото“. В следващите десетилетия тази историческа обител с труда на своето братство и с благородната вярност на околното население продължава да е крепост на българщината, огън на вярата и родолюбието.
Към настоящия момент манастирът е действащ и има монашеско братство с игумен архимандрит Нифонт.