Skip to main content

Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“

На 8 километра южно от гр. Берковица, в подножието на Стара планина, под величествен скален декор на „Тодорини кукли“ сред китната долина на р. Врещица се намира най-големия манастир в епархията — Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“. Началото си води от времето на Второто българско царство. След падането на Видинската област под властта на турците е разрушен и в 1742 г. с дарения на жителите от близкото село Клисура е възобновен. През 1798 г. е разрушен от племенника на Осман Пазвантоглу, Юмер паша, началник на турския гарнизон в Берковица. Монасите били изгорени живи в порутената обител и всички богомолци намиращи се в манастира посечени от турците. Манастирът е възобновен от архимандрит Антим Дамянов.

Архимандрит Антим Дамянов, в мира Александър Дамянов Петков е роден в гр. Берковица. Първоначално образование получил в родния си град. Ученолюбив, любознателен и смирен през 1850 г. Александър трябвало да се задоволи с ограничено полученото образование, защото трябвало да помага на баща си в търговията. С трудолюбие, честност и пестеливост добил завидно богатство, но сърцето му копнеело за Бога. През 1862 г. той се прощава с приятели и роднини и се озовава в Св. Гора. Тук близък му става бъдещият Сливенски митрополит Герасим, който тогава бил брат на манастира. След това се върнал в България и на път за родния край се отбил в Светата Рилска Обител, където обичащ родителите си имал желание да получи тяхното благословение. Връща се в Берковица, предава сметките от дюкяна на баща си и отива в Лопушанския манастир. Игуменът архимандрит Дионисий, нарушавайки реда и без позволението на берковския владика Доротей го ръкополага в монашески чин под името Антим. Узнавайки това владиката наказва с три месеца ограничение Дионисий, а Антим под стража е докаран при родителите си в Берковица. Роднини и близки изпълнили родния му дом, за да го убеждават да остане при родителите си. Но напразно! Сърцето му още по-силно копнеело за дома Господен. След като родителите му склонали да се посвети на монашеско житие, той извиква: „Возрадовася сердце мое о рекших мне вниди в дому Божий“ и с радост изпратен от около 500 души граждани се отправя пак за Лопушанския манастир. В това време в цяло Берковско се носел слуха, че на юг от Берковица, близо до с. Клисура е имало някога манастир. Антим вече йеромонах бил изпратен от Владиката в запустелия манастир. През 1869 г. построява магерницата, а на следващата 1870 г. — параклиса „Св. Николай“, който осветил лично въпреки запрещението на Видинския паша. Наред с работата по възстановяването на манастира, Антим е и берковски архиерейски наместник. През 1890 г. архимандрит Антим въздига с лични средства манастирския храм „Св. св. Кирил и Методий“ и зданията на манастира. Този доблестен подвижник и родолюбец почива на 10 април 1922 г.

След Антим големи заслуги за духовното и стопанското въздигане на манастира има йеромонах Софроний. Поел игуменството на манастира (22.VIII.1923 г.), след дълги съдебни дела със заграбилите манастирските имоти граждански лица по времето на правителството на Ал. Стамболийски възвръща имотите и създава завидно стопанство. Създава се монашеско братство и манастирът възобновява своя църковен и духовен облик. След усърдното служение на йеромонах Софроний (1897–1995 г.), после епископ Проватски викарий на Видинския митрополит Неофит (1940–1962 г.) и митрополит Доростоло-Червенски (1962–1993 г.) Клисурският манастир скоро става първенствуващ в духовно и материално състояние в епархията.

От 2008 г. манастирът е преобразуван с благословението на Видинския митрополит Дометиан в девически с игумения монахиня Таисия.