Разположен е в живописна местност на два километра от с. Извор, Видинско. От старата му история не са останали никакви сведения. След падането на Видинското царство под властта на турците, манастирът е разрушен, както повечето храмове и манастири в епархията. След 250 години е възстановен от йеромонах Силвестър. През 1767 г. той се считал за един от благоустроените епархийски манастири.
В него се черкували християните от околните села, които нямали още църкви: Извор, Шипот, Лагошевци, Княж Александрово (Димово), Влаченци, Макреш, Мали Дреновец и др. До 1860 г. се управлявал от игумени. Последният от тях Агапий преследван от турците избягал в Сърбия. Останалите монаси Кирил, Гавраил и Хрисант построили в 1867 г. иконостаса на църквата. Манастирският храм е украсен в по-ново време от високохудожествени икони – дело на художника-иконописец Господин Желязков Сербезов (1873–1937).