На 10 април 2026 г., Велики петък, Църквата възпоменава Св. страдания Господни.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Пахомий богослужението с Царски часове и Вечерня в храм “Св. Вмчк Теодор Тирон”, гр. Видин отслужи Негово Високопреподобие архим. Никодим – духовен надзорник на епархията. В съслужение с него беше прот. Мариан Стефанов – председател на храма и дякон Димитър Стефанов. Молитвено участие взе протосингелът на митрополията Негово Високопреподобие архим. Йоаким.
Песнопенията на богослужението изпълниха семинаристите от Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”.
Велики петък е най-тъжният ден в годината. Божия син бива разпитван, обвиняван, а Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която крещяла „Разпни Го“, му издал тежка присъда – кръстна смърт (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.
Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в гроб изсечен в скала пред който властите поставили стража и огромен камък на входа.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг – Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода), с изключение на децата и болните. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.
По време на богослужението в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение (1Кор. 1:18-2:2. Ев. Мат. 27:1-38. Лук. 23:39-43. Ев. Мат. 27:39-54. Иоан. 19:31-37. Мат. 27:55-61).
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло, извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат, някои и със земни поклони. В действителност по този начин, чрез земни поклони, изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят.
Нека днес с благоговение пристъпим към св. Плащеница в храма и със смирение се поклоним като отдадем на Бога благодарност за всичките му благодеяния към нас, за мъките, които претърпя на Кръста и за великата Му милост към нас грешните, та да се върнем в първото си достойноство, защото “Бог стана човек, за да станем ние богове” (по благодат – бел. ред.) по думите на на св. Атанасий Велики. Слава на Твоите страдания, Господи!