Разположен е на възвишение на 1 км. източно от гр. Брусарци над железопътната линия София – Лом. По предание е възникнал по време на византийското робство (1018–1186 г.). До 1720 г. манастирският храм е бил енорийски на околните села. След това е бил разрушен от турците и еничарите, а монасите му били убити. В запустение останал до 1840 г., когато родолюбиви българи и християни начело с дядо Стефан от Брусарци, дядо Нейко, свещеник Димитър и брат му Агапий от близкото село Медковец, отново го възобновили. През 1852 г. манастирът напълно е възстановен и украсен. Създава се манастирско братство начело с игумен. При манастира било открито килийно училище, в което се обучавали деца от околните села.
През 1876 г. манастирът е нападнат от турци и черкези, които го ограбили и ранили игумена му Харитон, а монасите се разбягали. Останал без монаси, манастирът бил предаден като скит под управлението на монах Кирил, игумен на Изворския манастир. След Освобождението в манастира отново се събрало братство с игумен х. Алипий.
След 10 ноември 1989 г. епархийската управа го възобновява, а на 8 ноември 1990 г. се отслужи чинопоследованието на обновлението и св. Литургия от Видински Дометиан в съслужение на свещеници от Белоградчишка и Ломска духовни околии.